Садие Алити

превод: Наталия Недялкова

Далечината на звездите
ме увличаше в играта.
Подари ми онази усмивка,
която имаше снощи
лунният лъч.
Лесно е да те погаля по бузата,
ти горещия пламък гасиш,
когато пристигаш в полунощния мрак
в първия понеделник
през цветния май.
Затова не забравяй
букет карамфили като огън червени.
Ела и подари усмивка.
Вчера, денес и утре, продължи
до вечността.
Не ги давай на никой.
За моя пламък пази ги.