Иля Фоняков

превод: Тихомир Йорданов

СОНЕТ НА ПРОСТУДИЛИЯ СЕ

Простуда зла. И все се случва вторник.
Застанал пред прозореца от мрак,
тъгувам аз, грипозният затворник.
С гаргари гърло ще лекувам пак.

На двора спи пияницата-безпризорник.
„КПСС, върни се, с теб ще бъда благ!”
И още разни мръсотии безразборно
е писал по стената друг простак.

По мене пъплят тръпки произволни.
Родино, с теб и двамата сме болни.
Що мога да направя в този час?

Да пиша статийки за чужди сметки
и да поглъщам вносните таблетки -
или на всичко туй да плюя аз!

***
В стъклата есента почуква, знам.
И стават вече нощите по-дълги.
Настъпва време, струва ми се, сам
да върша чудеса и аз… но мълком.

Сега не ми пречете във това,
а вижте - може би не сте видели:
обхващам с длани своята глава,
отдръпвам ги - косите ми са бели…

***
По логиката непонятна,
попаднал тука ей така,
преплувах миля в необятна
от стоки текнала река.
Пребъркал джобовете всуе,
купих си мляко - на инат.
И ето: оцелявам. Туй е
преобразеният ни свят.

СОНЕТ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТА

Ровете се, вам както е угодно,
търсете „крими” в думите без жал,
а пък за мене светло, благородно
звучи могъщо „Интернационал”.

И нищо, че сега е туй немодно,
отвсякъде тръбят днес друг сигнал
на противостоене. Безизходно
ни чака там трагичният финал.

Като човек напълно безпартиен,
аз автономен съм, но не пък и саксиен.
С безкрайна болка виждам знак

в сегашното ни време на развала.
И вярвам пак - с „Интернационала”
човешката вълна ще тръгне в крак.