Андрей Лядов

превод: Марко Марков

***
Обичам света,
този свят и човешки, и птичи,
изпълнен с тревога за ласка и
смърт,
където жената,
като дреха отхвърлила свян и
приличие,
върви след любимия в стръмния
кремъчен път.
Обичам земята,
където конете все още из тъмното
скачат,
където тревите са още готови
за подвиг велик,
където така удивително
децата се смеят и плачат
на общ и прекрасен,
понятен на всички език.