Гьорги Калайджиев

превод: Наталия Недялкова

ТАМЯН И ТЕМЕНУЖКИ

За хаир на името, което нося
бих убил ламята,
пременена в човешка одежда.

За хаир на презимето ми
с тънък слой
бих калайдисал света,
за да го спася
от новите пластове
човешка ръжда.

За хаир на
правдата и истината
бих преглътнал
рождеството на моите стихове,
като увод в реинкарнацията на
сладкодумните лъжи.

Най-напред ще ми дойде отръки и първото,
и второто, и третото,
отколкото да успея
с изкореняването на греха,
който със себе си нося
като стара татуировка,
излязла от мода.

Помежду мириса
на тамян и теменужки
се намира пътят,
по който изгубих ключа
от покаянието.

СУРОГАТ

Отказвам да чета
непокръстени стихове,
в които лъжата и влагата
на истинска плесен миришат.

Там, където ни сече умът,
са и стъпалата ни,
където са стъпалата ни,
там са и адресите
на нашите убежища.

Сякаш със затапени уши
за плач и смях
ето ни - под чужда стряха,
по-чужда и от стария клавесин,
осъден да мълчи на третия кат
в дома на еди кой си
прясно изпечен аристократ.

Затворени, студени, и празни
като геоложки музеи,
запълваме нашата папка
с нови документи,
написани със сухи сълзи
и слюнка от прехапан език.

Но премина Прошката
и Словото, заседнало
в гърлото, което боцка
като твърда кора от корава погача,
замесена от брашно, взето назаем.

От тежкия път сломени
дъвчем сурогат настървено
на една отминала любов.

МОЖЕ БИ

Червени стъкълца от прекършена жена
и сини стъкларии от пречупен мъж.
По прищявка на съдбата
може би ще приключат във витраж.

СИМБИОЗА

Погледът от прозореца
на моята стая
е стереотипна асоциация
на угасналото вегетиране.
Дърпам пердето, все пак,
всяка сутрин
заради светлината.