Миодраг Якшич

превод: Наталия Недялкова

БИХМЕ ПОВЯРВАЛИ

Ако не ни се налагаше,
никога не бихме отронили и дума.
Щяхме да стоим прегърнати
и да се радваме,
загледани в мига.
В стремежа с дъха си
да превземем
и изпълним
пространството,
бихме повярвали
единствено в
поетиката на сянката.

САМ САМИН НАСРЕД ВЕТРОВЕТЕ

Сам самин съм насред ветровете.
Малкото коса, която я има, хвърчи.
Лети и мисълта,
лети и споменът,
лети поражението,
надеждата отлита.

Сам самин съм насред ветровете.
И малко от лицето да се покаже, превръща се в мишена.
И мисълта е мишена,
мишена е и споменът,
и поражението
Надеждата вече е убита.

Лек ветрец след буря.

СОБСТВЕНАТА ТИ ПОЗИЦИЯ НА НЕБЕТО

Чрез завладялата ме мисъл
да завърша едно перфектно творение,
ти незабележимо влезе
в сънищата ми.

Радвам се.
Свързвам несъвместимото.
С леко движение на ръката, с невидима нишка
на бляскавата си фанатазия, зашивам.
С баланса между покоя и безпокойството.
Чрез равновесието на разцъфналата воля.
постигам хармонията между полските треви
и урбанистичните смогове.
Подобно на онази нестабилна пролет
още от Стария свят изникнала.
Чрез сънищата утвърждаваш
своята позиция на небето.
Чрез мечтите определяш
дистанцията си спрямо живота.
С манифистирането на духа
в мечтите намираш целта си.
Приличаш на всички други, истински.
Жените, които обичам.
И когато не си спомняш сънищата си,
запазваш усещането за сънливост.
Знаеш, че там ти е било топло или студено.
Чувстваш сънищата винаги.
Помежду тялото и душата, между техните стъпки,
мечтите са подредили своите очертания.
Те направиха времето да бъде по-леко за теб.
Те запълват пространството в теб,
а теб самия изпълват със себе си.
Със сънища, иначе, не вярваш.