Дмитрий Мизгулин

превод: Елка Няголова

***

„Не се разбира с ум Русия…”
Ф. Тютчев

И химн, и знамето под свода,
че и хералдика не липсва…
Но със Отечеството свое
не случихме, като че ли…

В света ни в себе си са взрени.
И своето си най обичат.
А ние във борба сме все -
на някого да заприличаме.

И в суетата си вселенска
все мерим чуждите костюми.
Светът е друг. За нас е тесен -
не ни посрещат с топли думи.

Невярата днес духа силно.
И ни желание, ни воля…
Не се разбира с ум Русия.
А няма ли го - още повече.

При студ се вижда надалече.
Къде лети, пера отронила?…
Тъй непозната ни е вече
страната! Ала ни е родна!

За норми стари забрави -
посоките са хитро сплетени.
Моли се: Богът милостив
да вразуми поетите!

***
Постигнахме космическата слава.
Видяхме Марс. Летяхме до Луната.
Но за държавата съвсем забравихме.
Сиротни сме - изгубихме страната си.

Уж все напред, към Алпите и Андите.
Дарихме на човечеството щастие.
Но ето, че грабителските банди
пресякоха и границата наша!

Крепим в народа вярата за братство.
И гордо пиршествата оглавяваме.
А нашето невиждано богатство
прогнива някъде зад океана.

От руски газ планетата живее.
И център сме в света, и сме начело.
А някъде сами сме не на светло
и само за насъщен хляб печелим.

В ума ни - карнавал, високи срещи.
Не знаем кой приятел е, кой лют враг.
Светът ни все виновен е за нещо,
но хора ли сме все пак,
или как?

НА ПРИЯТЕЛИТЕ

Александър Росков и
Константин Савелиев

Приятели мои, простете,
че на живота съм в плен,
А вие сте там, в небето,
високо-високо над мен.

Как пеехме, пиехме само!
И всичко ни бе за трима.
А днеска ги няма двама -
изпаднали букви от рима.

Натрупах и грях, и обиди.
Бълнувам вашите стихове.
Но кой може в мрака да види?
Вий в облаците се скрихте.

Ръбът на бита е разклатен.
В тълпата - лица неприветни.
Полъхва моята младост
от страниците прочетени.

Редутът последен е взет.
Мъгла пред очите присяда.
Но нека почакат поета
настръхналите небеса.

Аз зная, дори да е жалко,
затворен е пътят натам..
Угасва денят, припламва.
И иде ред на вечността…

2019 г.

ДВЕ РЕКИ

Умей доволен да си с малкото,
че иначе - не се живее.
По навик, сякаш в ритуал,
цени и пламъче от свещ.

Във време смутно и суетно
все по течението плувай.
Цени мига и часовете,
пази душата от заблуди.

Избягвай водовърта моден
на мътния поток и плесен.
По-често се моли на Бога.
На смута чужд не падай в плен.

Върви по своя път свободен.
Без суета. И без да бързаш.
Помни: принадлежи на Бога
и твоята душа безсмъртна.

СРЕЩА

Тълпа. Минувачи. Бързат.
Оглеждам се, за да те зърна.
Душата е пълна сега
с трогателна стара тъга.

Проблясва ликът ти, стопява се
сред здрача на снежния ден.
О, не паметта избледнява,
а ние на нея изменяме.