Бранко Цветкоски

превод: Роза Боянова

НЕБЕСЕН ДОЛ

Една бляскава душа завинаги се скита
Между короните на буките,
Дъбовете
Ясените
Между кленовете
Леските
Габърите
Острите хвойни
По същите пътеки
Между листата на големите явори.

Само играят, играят, играят
Безспир листата
А няма вятър
Няма гръмотевици и светкавици
Няма глас от небесата
Който ще пусне ръка
И ще ме помилва
По разрошената юношеска коса
Слята с вихъра на спомените
Който избухва на всички езици по света
В моя тайнствен буквар
Под възглавницата на природата.

Ето, пак отварям долапа
Осветявам дола без дъно
И нещо ме мами отново
Да напиша историята на първия блян.

ВЕДРИНАТА НА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО

Ти, който подреди
по подобие
и по доба и пространство
тегобите и радостите
болките и отморите
Ти си знаел
че и аз ще бъда роден
и ще изпълня твоята заповед
изцяло
с думи и дела
до последния блян.

Все пак, кажи ми,
Всемогъщи
къде ще ме изобразиш
за да ме разпознаят при пришествието:
по буквите и гласовете
или в тишините между тях?

За да остана
невидим
и безшумен
докато вдишвам отвътре
с азбуката на неродените
и палаво подскачам
пред Твоя праг!

ПОДШУШНАТО ПОСЛАНИЕ

Нима помнят актьора
Който не се е качвал на сцената?

Затова
Играй всеки ден в твоя личен театър
Ще те аплодира твоята самота
Ще сведат очи твоите изгубени илюзии
Седнали на първия ред!
Изкачи стъпалата до покрива на света
Мечтай
Изчезни
Умирай всеки ден
Твоите обувки с топлина те чакат
Пред прага
За заминаване
За връщане
За прошка и сбогом.

Никога няма да видиш лицето
От чиито скули ти шепти гласът:
Пази се, за да те пазя и аз?
И вярвай че
Сигурно ще се върнеш
При свежия извор на земната жажда
Пред бухналия хляб на смъртта и надеждата
Неначенат на трапезата.

Пред храма обгорял и парещ
За предците и потомците.
Сега и завинаги!

ПРЕВЪРНАХ СЕ В НЕБЕСЕН ШУМ

Сутрешно надпяване
между моите предци и Т.С. Елиът

Вие всеки ден смъквахте времето
И го връщахте в планините.
Заедно с млякото
Което дояхте от небесните мириси
И го заквасвахте на потомците,
За да избягат от бъдещето.

Аз само веднъж се опитах
Да се извися
И да намеря
Най-дълбокия бунар под слънцето
От който непрестанно пие
Бистрата мощ на небесата
И се изгубих
В свиренето на върховете

Нито опят
Нито изплакан
Се превърнах в небесен шум
И сега само струя през песните
Които всяка сутрин ме събират в строг ритъм
Който ще разкъса
Дори и пирамидата на вятъра!

Добро утро предци мои!
Свидетелствам
Ето
И признавам
Че чрез мен
„Най-ревностно укрепвате вашето безсмъртие”!

1 ноември 2018

ВСИЧКО ОСТАНА В ЕЗИКА
(песен за майчиния език)

Населихме земята
И се подслонихме в светата молитва.
Не прославихме друго име
И се отказахме от своето.

А обезименото
Почна да се брани
Да се крие в земята
Да мълчи в съдовете
В нашите усти
Да се прибира в билките
И в илачите
В планините без екот
И по пътищата без кръстовища
Така че дори и мечтата
Не можахме да именуваме
Нито да я разкажем на потомците…

Сега имаме усти без език
Изречения без пълнеж
Пространство без ехо
Синор без синева
Татковина под езика.

Всичко си взе езикът
И върна в своите богати хамбари
Чието вътрешно пространство се мери
С мълчанието вечно
И преобилно напластено
В очакване на новите варвари
На гласните, които експлодират
В тишината между сричките
Които изчезват заедно с нас

В нечетливия почерк на смъртта!

ПРЕДЦИТЕ ПРАЗНУВАТ
В МОЯ ПЛАНИНСКИ ЧАЙ

Когато пия планински чай
Набран от моята ръка
Между ароматите разпознавам
Последните погледи на предците
С години обветряни по ритовете.

Те чакаха моята ръка
Да им обърше ниското чело
Високо под небето
Да се избистрят от страдания:
По-лечебни от гръм
По-убийствени от хубава дума.

Докато пия от меката жилка на вечността
През моя планински чай
Празнуват предците
И пеят от носа на лодката
И възкръсват във виното
наречено кръв на опрощението!