Иван Краско

превод: Атанас Звездинов

СТАР РОМАНС

Имало мома в селцето,
чак зад девет, та в десето;
огън искала да стъкне,
а в огнището й - пепел.

Момък имало в селцето -
чак зад девет, та в десето;
и наклал й огън ярък
от треските на сърцето.

Грее той, ала момата:
„Щипят студовете, хапят!”
„Сгрей се - момъкът й вика, -
ще добавя и душата”.

Стоплила се тя най-сетне.
В девет села, та в десето
стар търговец на момата
плаща пепелта с монети.

КРИТИКА

(От разговорите в низините)

Били, които в храмовете говорили,
и били, които в храмовете слушали.
Благословени са, които са говорили
и не са казали повече от това, което са могли да кажат
в дните празнични.
Спасени са тези, които не са казали всичко,
което предполагали да знаят,
а проклети тези, които са говорили повече,
отколкото трябвало да кажат в дните празнични.
Няма да бъде простено и на такива,
които са били призовани да произнасят тържественото слово,
ала са мълчали в часа на Коледа и Великден,
и беда за всички, които не са имали празнични часове
и без боязън са ходили да говорят в храмовете на Словото.
И блажени са само тези,
които в храмовете кротко слушат Словото осветено
и виждат проблясъците Негови.