Никифорос Вретакос

превод: Христо Черняев

Плачеха майките…
А в планините високи
и бурни, и диви, и мрачни,
синовете им водеха бой -
под куршумите, под снегопадите
водеха бой…
И падаха, падаха.
Отместваха се планините
и реките отстъпваха даже.
Вятърът брулеше там в канонадата,
но синовете им водеха бой,
водеха бой…
И падаха, падаха.
И тогава се вдигнаха майките
и тръгнаха към синовете си.
През облаци и над клисури,
по заледените урви
с благословия на раменете
вървяха към синовете си.
Като вейки там бурята свиваше
техните тънички фигурки,
косите им сребърни скубеше,
в пропасти глухи ги блъскаше,
с дъжд по лицата ги удряше.
Ала те се изкачваха!
Стъпка след стъпка, от камък на камък,
те се изкачваха все по-нагоре
с благословия на раменете.
Те се изкачваха,
додето изчезнаха в сивите облаци.
Една подир друга, една подир друга…