Никифорос Вретакос

превод: Георги Ангелов

Поетите обитават извън страха.
И както слънцето свети направо, така и те говорят
без всякакви заобикалки. Никаква длан не може
да запуши устата им,
да заключи божествената им страст.
Знаейки от каква глина са слепени кралете, те могат
да различават техните закони от законите на Бога.
Те повтарят, както стражата повтаря парола,
непозволената истина.
Поетът
е духът на земята, който се въздига,
когато се спуска тъмнината, и сияе като мълния
в огромната нощна вис.