Педер Хузангай

превод: Христо Черняев

КИЕВСКИ КЕСТЕНИ

О, кестени на Киев! Вие сте възпети
навред от развълнувания глас
на множество акини и поети.
Как жалко е, че късно дойдох аз!

Как жалко е, че бях при вас в средата
на лятото, без да заваря тук
на чудните ви свещи светлината! -
Цветът ви греел е през месец друг.

Но светеше ми дружбата безбрежна -
отново всичко сякаш цъфна пак,
трептеше, пееше до късен мрак;
площадът бял, лозницата крайбрежна,
смехът неглъхнещ, лунните лъчи
и пламъка в кафявите очи!

РАКОВИНА

Звънка и извита раковина
на брега ми подари другар.
Спомняйки си далнината синя,
пазя аз приятелския дар.

Ако затъжа за морска влага
в моята родина някой ден,
вземам раковината веднага
и морето люшва се пред мен.

Бързо до ухото си допра я
и дочувам силния прибой.
Пенните вълни кипят, играят
и над бездните надават вой.

Слушам: съска пяната със сила
и от волна чайка глъхне вик.
И приятелят с усмивка мила
оживява в паметта за миг.

Може би и той в часът вечерен
свойта раковина е вземал,
за море и за приятел верен
сигурно и той е закопнял.

Бързо до ухото си допре я
и дочул как топло го зова,
може би ще долови чрез нея
трепета на моите слова.