Педер Хузангай
Педер Хузангай (чуваш. Петер Хусанкай), чувашки поет, преводач, обществен деятел, е роден на 22.01.1907 г. в село Сихтерма (Сиктерме) (от 2004 г.- Сиктерме-Хузангаево,), Казанска губерния (сега - Алкеевски район), Република Татарстан. Учи в в Чувашкия педагогически техникум и в Източния педагогически институт в Казан (1927-1929). Завършва Висшите литературни курсове при Съюза на писателите на СССР (1957). Работи като секретар на редакцията на сп. „Сунтал” (Наковалня), преводач и литературен консултант, кореспондент на централния чувашки вестник „Коммунар” (Москва), председател на Съюза на писателите на Чувашка АССР. Печата от 1924 г. В 1928 г. публикува книгата си със стихове „После грозы”, после излизат поемите „Магнит-гора” (1933), „Таня” (1942, за Зоя Космодемянска), сборника „Песнь сердца” (1952), романа в стихове „Семья Аптрамана” (1954) и др. Автор на поемите за В. И. Ленин „Дом в Горках” (1952) и „Великое сердце” (1960). Член на Съюза на писателите на СССР (1934). В януари 1938 г. е арестуван по обвинение в национализъм, освободен по решение на съда през август 1939 г. По време на Великата Отечествена война е редови боец и сътрудник на дивизионни вестници, тежко ранен. Автор на повече от 50 книги. Основни издания: „Собрание сочинений”, „Лес поет”, „Были мы, и есть, и будем”, „Вздыбленные волны”, „Час заветный”, „Род Аптрамана”, „Песнь сердца”, „Мильон сердец”, „Когда прояснится”, „Мастерство и правда” и др. Основни теми в творчеството му са революционното минало на чувашкия народ, подвизите на хората в годините на войната, приятелството между народите. Пише и на руски език. За поезията му са характерни тясната връзка с фолклорната традиция, отличното владеене на народния език. Създава литературно-критически статии и рецензии, посветени на чувашки писатели. Известен е и като преводач - превежда на чувашки език произведения на А. Пушкин, М. Лермонтов, Т. Шевченко, Ш. Руставели, Хр. Ботев, У. Шекспир, В. Маяковски, М. Горки и др. Превежда творби на чувашки поети на руски език, сред които К. Иванов и М. Сеспел. В творчеството му значително място заемат стихове за Русия, Украйна, Белорусия, Латвия, Грузия, България, Куба, Чехословакия, Полша. Народен поет на Чувашка АССР (1950), лауреат на Държавната награда на Чувашка АССР „К. В. Иванов” (1967), лауреат на наградата на комсомола на Чувашия „М. Сеспел” (1969). Бил е депутат във Върховния Съвет на РСФСР, Върховния Съвет на Чувашка АССР, избиран е за член на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР и СССР. За големите си заслуги в развитието на културата на републиката през в 1967 г. е включен в Почетната книга на трудовата слава и героизма на Чувашка АССР. Награден с ордените „Трудово червено знаме” (два пъти), „Червена звезда”, медали. Умира на 04.03.1970 г. в Чебоксари, където е погребан. В родния край на поета е открит негов музей (2002 г.), на негово име са кръстени улици, училища, библиотеки, издигнати са паметници.
Публикации:
Поезия:
