ХЛЯБ
превод: Ана Александрова
Бе сиво край сивия лагер
и стихът, който пишех, бе сив.
Навън ноемврийският вяър
ме шибна с камшик бодлив.
За наръч дърва бях изпратен.
Руснакът вървеше до мен.
Той свали на мъха аввтомата -
бях сякаш свободен съвсем.
Запуши сладка махорка.
Не му услаждаше сам.
Поглледнам е, после разказа
историята си още там.
Заговори ми за седемнайста,
сринала господарския свят.
А сетне извади от джоба
и за мен поизсъхнал комат.
Загризах коричките сухи -
сладък дъх упои моя глад.
И хлебеца в шепа прикътах
от суровия ноемврийски хлад.
На връщане дълго предъвквах
думите. И разбрах отведнъж:
революцията и хляба са свързани
подобно на гръм и дъжд.
