Константинос Кавафис

превод: Атанас Далчев

В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

Събрани на стъгдата, що очакваме?

Та варварите трябва да пристигнат днес.

Защо синклитът мъдър наш бездействува?
Защо закони не създават мъдрите?

Защото варварите ще пристигнат днес
и те наместо нашите избраници
ще изковават занапред законите.

Защо е станал рано императорът
и пред вратите градски върху трона си,
с корона на глава, седи тържествено?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква вожда им
да дойде всеки миг. Дори приготвил е
за него писан пергамент, където той
му дава много титли и названия.

Защо днес наште претори излязоха
във тогите си златоткани, алени;
защо са гривни с аметисти сложили
и украсени със смарагди пръстени;
защо държат в ръцете тежки жезъли,
от чисто злато и сребро изваяни?

Защото варварите ще пристигнат днес.
А смайват им очите тия работи.

Защо сега прочутите оратори
не дойдат тука да си кажат мислите?

Защото варварите ще пристигнат днес,
а те се отегчават от витийна реч.

Защо настъпи мигом безпокойствие
и смут? (Как изведнъж помръкна всеки лик!)
Защо затихнаха стъгди и улици
и всички връщат се дома замислени?

Защото над вратите градски падна нощ,
а чаканите варвари не дойдоха.
Дошли от границите хора казаха,
че вече варвари изобщо нямало.

Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение.

ЕДИН СТАРЕЦ

До масата, над вестника надвесен,
самичък в „Северното кафене”
седи един старик злочест и бледен.

И мисли, съкрушен от свойта старост,
как малко вкусил е от тез дене,
кога е имал сили и другари.

Сега е стар и безнадеждно морен.
А все пак времето, кога бе млад,
бе сякаш вчера още. Колко скоро!

Тъй хитро всичко Разумът отне му.
Измамникът коварен и злорад
повтаряше му: „Утре! Имаш време!”

И колко устреми възпрени, колко
изгубени възможости! Как той
за всеки минал миг си спомня с болка!

… От мисли и от спомени безброй
старикът се замая. И не сети
как е заспал на стола в кафенето.

АЛЕКСАНДРИЙСКИ ЦАРЕ

Александрийците отвред се сбраха
да видят Клеопатрините рожби -
Кесарион и неговите братя
невръстни - Птоломей и Александър,
за първи път дошли на стадиона
царе да бъдат там провъзгласени
пред бляскавия строй на храбри войни.

Провъзгласиха Александра цар
на Партите, Армения и Мидия.
След него Птоломея надариха
с Киликия, Финикия и Сирия.
Кесарион стоеше по-напред,
облечен цял във розова коприна,
върху гърдите - китка хиацинти,
коланът - аметисти и сапфири,
сандалите, превързани със бели
кордели, везани със розов бисер.
Над малките възвеличиха него,
нарекоха го на царете Цар.
Досещаха се вси александрийци,
че туй са само зрелища и думи.

Ала денят бе топъл, поетичен,
небето горе - синьо и безкрайно,
огромният прекрасен стадион -
на гръцкото изкуство тържество,
изискан - на придворните разкошът,
а чар и хубост - сам Кесарион
(кръв лагидонска, син на Клеопатра!)
и вкупом тичаха александрийци
на празника и викаха по гръцки,
египетски, а някои - еврейски,
от зрелището пищно възхитени,
макар да знаеха, че са лъжовни
и празни думи всички тез царства.

СТЕНИ

Стени, високи и безмилостно студени,
издигнаха без срам и жал около мене.

И вътре за това, отчаян, мисля само;
тоз жребий ден и нощ разяжда мисълта ми,

че ме очакват вън дела и дни честити.
Как не видях кога са зидали стените!

Но никога не чух зидар, ни шум и екот.
Несетно от света отрязан съм навеки.

ВЕРОЛОМСТВО

Когато женеха Тетида за Пелея,
пръв стана Аполон на пищната трапеза
и поздрави усмихнатите младоженци,
благослови плода на техния съюз.
Той каза: „Няма болести да го докоснат,
ще бъде дълговечен.” Думите му чула,
Тетида се зарадва от сърце, защото
речта на Аполон, в пророчествата силен,
бе жив залог за бъдещето на сина й.
И след години, щом Ахил порасна
и хубостта му стана гордост на Тесалия,
Тетида си припомни думите на бога.
Ала един печален ден дойдоха старци
да известят, че паднал е Ахил пред Троя.
Одеждите си пурпурни раздра Тетида,
извади и захвърли на земята
отчаяно и пръстени, и гривни.
И спомни си за миналото в свойта мъка;
и се запита де е бил поета щедър
от сватбения ден, къде е бил пророка,
когато гинел е синът й в първа младост.
А старците отвърнаха, че Аполон,
самият Аполон пред Троя слязъл
и заедно с троянците убил Ахил.

В ПРИСТАНИЩЕТО

Емис, двайсет и шест годишен, с параход тинийски
дойде да учи във това пристанище сирийско

на парфюмерията доходния занаят.
Но през пътуването заболя. И още млад,

щом слезе на брега, умря. Тук бе погребан скромно.
И само час преди смъртта си нещо си припомни,

въздъхна за дома, за стара майка и баща.
Кои ли бяха? Не научи никой на света,

ни кой му бе градът на Гърция сред градовете.
И по-добре, защото през годините, додето

почива мъртъв в тоя морски град неприветлив,
родителите му ще се надяват, че е жив.