Нямбуугийн Нямдорж

превод: Христо Черняев

Под синия свод на небесната стряха
над жълтата степ те летяха, летяха,
и в дългия ден към простор устремени,
те пееха, сякаш говореха с мене.

И нямаше мъка във звуците звънки,
те славеха багри и мириси тънки
на степни цветя, на момичета смугли,
на изгрев, роден сред планинските гугли.