Нямбуугийн Нямдорж (Нимбуйгийн Нямдордж), изтъкнат монголски поет, е роден в село Бурхийн тогол, на брега на река Онон, в Хентийски аймак (район), Батширеет сума, през 1934 г. Дядо му и баба му по-рано са живели в Бурятия - в Гурбан Еравна. Башата на Нямбу е шарайд, а майка му Дулма - бодонгут. По време на Великата отечествена война баща му работи във военна болница и участва във войната, после е фелдшер в родното си село. Нямбуугийн Нямдорж започва да се изявява като поет от 1957 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва през 1962 г. Тук учи заедно с бъдещите писатели С. Дашдооров, Д. Няма, Ш. Цогт, Б. Бааст, сприятелява се с бурята Г. Дарамзагд, който учи в консерваторията, както и с талантливия бурятски поет Дондок Улзитуев. През 1959 г., още като студент, излиза първата му книга със стихове, а през 1962 г. се появява втората му книга, за която е обвинен несправедливо от идеологическите партийни работници в буржоазен национализъм. Заточен през 1963 г. в Омногобийски аймак (район). Повече от 20 г. е местен от район на район, постоянно сменяйки мястото си и търпейки лишения. Друга причина за недоброжелателните отношения към поета е завистта на по-малко талантливите му съперници по перо. Автор на поетичните сборници „Моят кон”, „Майка Онон”, „Село”, „Човекът-камък”, „Онон”, „Моят път” и др. В 1988 г. е удостоен с наградата на МЗЭ, а в 1992 г. - с Държавната награда на Монголия. Умира през 1996 г.

Публикации:

Поезия:

ПТИЦИ РАЗГОВАРЯТ С МЕН/ превод: Христо Черняев/ брой 125 февруари 2020