Леополд Седар Сенгор

превод: Атанас Далчев

Абаносова флейта, блестяща и гладка,
пронизвай мъглите на моята памет.
О, флейто! Мъглите - престилки на негри -
въз нейния син и лице първобитно.
Възправяй безспир светлината първична,
ведно с тишината, която предрича
дайрето на бялото утринно слънце,
сияние в паметта потъмняла
и блясък въз двете еднакви могили
и стройното тяло, и бузите нейни.
Приседнах в спокойната кедрова сянка,
във гъстия мирис на мед и камили.
О, слънце засмяно, роса и усмивка
блестяха по злака и нейните устни.
Колибрите цъкаха, сякаш бродират
цветчета въздушни, речта й приятна.
И царските птици потъваха мигом
в очите й като светкавици сини,
а клепките руси, оризите гъсти
шумяха дори от най-кроткия вятър.
Аз слушам с наслада часът да се качва
в небето, окичено с празнично знаме.
След малко стадата ще спрат неподвижни,
ще спрат и гугутките тук да гугукат.
Аз трябва да ставам отново да гоня
следите на моята обич безгрижна.