Георг Тракл

превод: Атанас Далчев

Във двора свети есенна луна.
Рой сенки от корнизите полазват.
Бди в празния прозорец тишина;
и ето плъховете се показват.

И тича със цвъртене плъх след плъх,
а подир тях се носи, гнил и лепкав,
от ямата помийна смраден лъх,
през който светлината лунна трепка.

И като луди карат се, пищят,
нахълтват в къщата и във хамбара,
де скътан е на лятото плодът.
Вън вият ледни ветрове в превара.