Лабуд Лончар

превод: Наталия Недялкова

СЪЛЗА

Скрита в уединението
на ръба на космоса,
от небето се изтърколи сълза
и изгоря в собствения си блясък.

КОГАТО РОДИ ПЕСЕНТА

Когато роди песента,
а сутрин убие птицата,
напразно слънцето милва камъка,
защото синьото цвете мрачно
отваря празните си очи.

Песента без птица
в гърдите не може
да намери гнездото си,
нито пък камъкът без роса
да примами слънцето -
нито пък цветето да дари красота на
склопените вече очи.

БУРЯ

В душата ми чайка
наддаде писък.
В бездната на вълните
се дави.
Брегът ме зове
със своята песен.
Пясъкът стъпките ми
чертае.

ЦЕЛТА НА БИТИЕТО

Сенките на разказаните истории
обикалят край стените на
нощното пълнолуние,
с тишина примамват.

Само старият будилник и
уморената крушка,
увенчани от мълчанието,
потвърждават причинната връзка
и целта на битието.

ЕЖЕДНЕВНА ПЕСЕН

Близо до звездите,
истините,
камъните,
вълните,
равнините на недосегаемостта,
недостъпен за мислите,
ограден от миналото,
като пес,
от любовта на ближните улучен,
умирам сутрин.

СИНЬОТО ЦВЕТЕ

Зелени листа и
болка изригват от гърдите му -
докато синьото цвете,
като заспала глава,
сънува далечна светлина…