Коста Абрашевич

превод: Михаил Летов

***
Кръвта е червена, що в нас се разлива:
червен е и лъчът, що облак пробива;
червено й небето, ‘га слънце се смее
и знамето наше, що гордо се вее;
омраза червена, в гърдите ни има -
червен е и гневът, що нази обзима;
о, чуйте, тирани, - вий знайте навсъде -
и нашата мъст адска - червена ще бъде!

——————————

сп. „Ново време”, г. 8, октомври 1904 г.