Маргит Сейчи

превод: Нино Николов

ПИСМО ДО БОЛНИЦАТА

От себе си избяга ти
в оная болница за луди,
от луди буйства се укри
в магията на опиятите,
а аз, безумната, останах
в суетните човешки делници,
сред тия блъсканици диви
на побеснелия живот;
и вън от болницата - „вън” -
каква непоносима дума! -
топя се в пъкъла на юни,
върху кипящия асфалт,
и съхна, сякаш съм из корен
отскубнато лале, което
изгаря в алена наслада,
забравило, че са безплодни
усилията му… Напразни,
ненужни никому усилия -
горя в утробата на лятото,
изгарям в огнена утроба,
разкъсвана от разстояния,
от кръстопътища разпъвана,
забила токчета,
изтъркани в изпрашените километри,
в земя, погълнала небето си,
в небе, погълнало земята си,
в гонитбата на разпиляното,
измъченото наше щастие.
Безумната съм аз, разбира се.
Какво е твоето безумие?
Прилича ми на удар с брадва
по собствената ти ръка,
ръка - достойна за перото ти.
Но ти й разреши да къса
цветята алено-разпенени
и да бесува върху трезвата
земя, върху която с болка
и с мъка се задържам аз…
И гръб напрягам, сякаш цялата
тежи на моите плещи.
Все тежести на битието!
И - шампион по равновесие -
удържам се от самотата,
която ме притегля властно,
прикривам се зад плащ от грижи,
железен плащ, под който крача,
и по ъглите си купувам
все бели момини сълзи…
И те не търся - два самотника
не правят още двама души!
И се боя от изтерзани страсти
и от сломени рамена,
от пустите очи на лудостта
се плаша,
страхувам се от поражения, а ето:
вървя към тебе, все към теб вървя,
към теб прииждам
и от теб се връщам
тъй, както бягаме далеч от ножа,
който се усмихва
и изкушава
с алена черта за равносметка.
Не търся аз любов лесбийска,
нито мъж
за онова,
което укротява даже зверовете -
каква забрава?
Вече съм на тридесет и осем
и пак
животът ми виси на тънък косъм
и търси този,
с който има смисъл да живея -
от равнодушието той е отвоюван
и от алчността…
А ти потъваш в самотата си,
ти, всичко мое,
и аз след теб потъвам в друга самота…
Почакай!
Аз всеки ден се будя
за живота
и все пред него, като че за „мирно”
се изправям,
за да надмогна всичко и да издържа,
додето съществувам на света.

СКИТАМ СЕ ОКОЛО ТЕБ

Ах, да можеше да се напъхам
в това джобче на ризата бяла,
като птица щастливо бих пърхала
в свят без болка, без смърт, без раздяла.