Анна Парди

превод: Нино Николов

Моето любовно признание
бе един телефонен номер,
едно лято, дълго като едно изречение,
на площадчето между двете улички.

Сега стените ме притискат като обявление,
че и на друга някоя би преотстъпил
необитаемия дом на твоя поглед.

Далечината ти сега се сбира в мойте стъпки,
а тишината е в отекнали кънтения,
подобно водни капки в чашка за вода,
подобно пламъче, изпепелено в пепелта.

Звукът изронва болката от думата.
От твойто време моето изпада
като ръката на един умрял баща.

Прости ми, че те затруднявах в лекотата,
площадче мое между двете улички.