Зинаида Гипиус

превод: Крум Йорданов

***
Повярвайте, не може да ме съблазни веч
печални прежен път, изминат тъй отдавна,
душата ми ще пази покорно и сърдечно
следите горки, с нищо неизтрити, равни.

Години идат, но сърцето ми е вечно също,
и нищо мен не може ме възроди отново,
и скъпи са ми радостите минали, могъщи,
и мойта неразделна пламенна любов.

Ни радост в нея, нито страх, ни срам,
къде ме води тя не зная от съмнение…
И само във ведно душата ми е твърда: знам,
аз се измъчих - тя е неизменна.

——————————

в. „Комедия”, бр. 99, 1926 г.