Ригор Барадулин

превод: Стефан Поптонев

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно от моята вера,
бих ревнал тогава, тогава,
бих ревнал от болка
като ранена в
сърцето пантера.
Никола Вапцаров

Когато от поета крадат
революцията и езика,
тогава Пирин изправя гръд
и кръвта на майката вика.

Когато от поета крадат
песните и съвестта му -
тогава жита изкласили шумят
над люлката негова като знаме.

Когато крадат от поета права
в поколенията да се повтори -
той надига тогава смело глава,
но не с ветровете да спори.

Когато искат да вземат лъчи
от българската му родина -
гласът на поета сурово звучи и
потъва лъжата в блатната тиня.

Говори Вапцаров - аз имам език,
и сърце имам, и майчина вяра.
Говори Вапцаров - безсмъртен, велик.
А Пирин гласа му повтаря.