ЛЮБОВ
превод: Елка Няголова
Откъс от едноименна поема
Любов е тази твоя измамна надежда,
усещането ти за болките на времето.
Любовта в отминалите ти небеса
навярно по-иначе би просветвала
в очертанията на твоя забързан силует.
Да бяха се почувствали обвързани
различните ми мисли
с тази твоя тъй ценна истина.
Любов, дори в тишината.
Дневна любов.
Нощем пък - похотлива.
Зимна любов.
Лети, накланя се -
интимна и гола…
Но тези тела не са наши,
те са образи само,
които най-много горят ни.
Готови са да играят
по правила неразумни
и по етажи, чиито
имена са незнайни.
Любовта, която не се променя
и е на върхът на сладострастието,
дори е повече и от това.
Любовта, дори в отсъствието и,
когато ти липсва наяве.
Любов. И точка.
Всичко друго е странно.
Да, няма любов без минало
и без грешки.
Любов, чак и до загуби.
Любовта, която беше,
а днес е със други…
Любовта на пияницата,
която тежи му и пада…
А Любовта
не е нищо друго,
само е една малка игра.
Тя е в целувките ти по шията ми.
Тя е в дланта ти,
която лекува раните ми.
И е в твоите откликващи устни,
макар да не издават никакъв звук.
Тя е в твоята горда осанка,
която по мен се равнява,
а аз пък съм в твоя трепет.
И ти пак копнееш
за още няколко мига живот!
Любовта е запечатана в очите.
Любов без заслепение, някъде.
Любов, която всеки миг
може и да изстине
доволно бързо и да увехне.
Любов - с провиненията и,
но без ревността,
ревностна любов сред сенките,
любов, която си пати от искреност,
любов, която страда от прекомерност,
която гори от страст,
която е болна от любов…
