Леетив Намдагжанчивин

превод: Наталия Недялкова

Умът е вечната билка, която расте денем и нощем,
лете и зиме на брега на най-големия океан, наречен МЪДРОСТ.

Кой пръв се е родил на този свят, умът или мъдростта?
Кой пръв е бил прободен от варварите на този тъжен свят?
Дали това е бил умът, който пръв използвал Слово, или
това е била мъдростта, която надхитрила ума!

Това е обичаят на най-старите на този златен глобус.
Това се нарича човешка жажда за мощ.
Това се нарича нещастно желание за власт.
Това се нарича щастливо желание за оцеляване.

Трябва ли да изравняваме Небесата и Земята?
Трябва ли да поставяме лошите и добрите един до друг?
Без съмнение, не бива да оставяме вълка и овцата заедно.
Никой не ще може да пороби и да спре озадачения ум.

Когато вече сте човек, притежавете и двете - ума и мъдростта.
Когато вече сте човек, имате и двете - желанието и завистта.
Когато вече сте човек, недоверието и борбата са безпределни.
Когато вече сте човек, смъртта и повторното раждане са безкрайни.

Макар че огънят и водата са противополжни, умът и мъдростта са в единство.
Макар че земята и небето са далечни, хората успяват да намерят близост.
С магията на ума, създаваме хармонията на нашата карма.
С вещината на мъдростта унищожаваме прашинката на бунта.

И болката на смъртта с ментално срутване.
И жестокостта на думите с незначителност.
И всякаква истина с магията на ума.
И хаотичния свят с неговата мъдрост.

Истината и лъжата са във вас винаги.
Но аз съм между крайното и мигновеното.
Нежността и строгостта винаги са във вас.
Но аз стоя между правилното и погрешното.

Дали черното и бялото са във вас?
Дали са пречистени с благороден ум?
Дали неуката тъмнина все още не ви е напуснала?
Дали умът е толкова съвършен без търсените отговори?

Дори и безкрайният океан си има крайбрежие.
Дори и безкрайното небе си има своята граница.
Безкрайното е безкрайно, и пак си има своя завършек.
Вечното е вечно, но съществува времеви милениум.

Будният разум е извор на всеки мъдър помисъл.
А мощният ум не може да насочи мъдростта да владее.
Все пак няма причина да се отдалечава от Ума,
нито да се умори от Мъдростта.