Робер Деснос

превод: Жоржета Чолакова

ГЛАСЪТ НА РОБЕР ДЕСНОС

Подобна на цвете на вятър
на воден поток на прелитащи сенки
на бегла усмивка е тази пленителна нощ
подобна на всичко на радост на мъка
среднощ преминава издигайки торса си гол над тополи и кули
аз викам при себе си тези които в нивята се бяха изгубили
и трупове стари и млади отсечени дъбове
изгниващи върху земята парцали прането простряно край селските ферми
зова урагани торнада
и бури тайфуни циклони
внезапно изригващи приливи
земетресения
аз викам дима на вулкани дима на цигари
и кръгчета дим от луксозните пури
аз викам любови и влюбени
аз викам при себе си живите мъртвите
аз викам гробарите викам убийците
аз викам палачите викам летци архитекти зидари
убийци
аз викам плътта
аз викам онази която обичам
аз викам онази която обичам
аз викам онази която обичам
среднощ триумфално разгъна крила от сатен върху моето ложе
тополи и кули се свеждат пред моя копнеж
едни отмаляват а други се сриват
онези които в нивята се бяха изгубили пак се намират намирайки мен
и трупове стари възкръсват дочули гласа ми
и млади отсечени дъбове пак се обличат в зелено
изгниващи върху земята и във земята парцали
плющят от гласа ми подобно на знаме бунтовно
прането простряно край селските ферми облича божествени женски тела
които не аз обожавам
дохождат при мен
покоряват се на гласа ми и мен обожават
торнада се вихрят в устата ми
урагани обагрят в червено ако бъде възможно моите устни
бури бушуват в краката ми
тайфуни разрошват косата ми стига да бъде възможно
циклони ми пращат пияни целувки
внезапно изригващи приливи лягат в краката ми търсейки своята смърт
земетресения мен не разтърсват но сриват каквото им кажа.
димът на вулкани намята ми дреха от топло дихание
сред дим на цигари ухая
а скъпите пури ми слагат корона от кръгчета дим
любови и влюбени толкова дълго преследвани в мен приютявам
влюбени слушат гласа ми
живите мъртвите се подчиняват и ме приветстват
първите хладно а вторите твърде приятелски
напускат гробарите свойте едва разкопани гробове и казват че аз съм единствен когото
ще слушат работейки нощем
убийците мен ме приветстват
палачите призовават към бунтове
призовават гласа ми
призовават и моето име
летците посоките търсят във мойте очи
зидарите слушат гласа ми и свят им се вие
архитектите тръгват на път към пустинята
убийците ме благославят
плътта от вика ми се гърчи

тази която обичам не ме слуша
тази която обичам не ме чува
тази която обичам не ми отговаря.

14 дек. 1926

ПРЕМИНАЛ МОСТА

Вратата се хлопва над медния идол
И няма да има самотната къща с какво да задържа очите на другите
Единствено само водата навярно ще бъде все тъй подозрителна
Лъчистите есенни утрини с примка на шията бавно потъват в реката
Незабравката малкото кученце от Сиракуза няма да вика ханджийката никога вече със синьозелените зеници на своя лай предвещаващ зловеща поличба
От дните на крал Филип Хубави тътен на вик прекосява гори от кристал и току-що събори стените покрити с бръшлян
Вратата се хлопва
Мълчете мълчете и нека водата студена да слезе дълбоко в съня си
И рибите нека потънат на път към звездите
Вятър от своя гигантски диван върху който почиват нашепващи звуци страшният вятър на метаморфозите вече се вдига
Смърт на зъбците смърт и на белите кораби смърт и на вечния връх
Оставете я нека да спи оставете я казвам ви нека да спи или аз ще призная че бездните ще се продънат
Че всичко ще свърши между мъха и ковчега
Не не казах това
Не казах нищо
Какво казах?
Оставете я нека да спи
Оставете огромните дъбове покрай леглото й
Не гонете от нейната стая полузаличения цвят на покорно великденче
Оставете я нека да спи.