Йеньо Комяти

превод: Александър Миланов

В безсънни и безкрайни нощи властно
в мен сладостно вълнение нахлува,
аз трескаво нашепвам твойто име
и гибел на желания бушува.

Когато се боя, въздишам, плача
и тръпна целият; за теб е всичко;
как вихрено сърцето ми пулсира,
разбираш, чувстваш, виждаш ти едничка;

когато богоравен се усетя
и поднебесен шемет ме повлича;
когато в ронещ се, горещ, свирепстващ
и сбръчкан прах от мъка коленича;

когато си от чудеса пленена
или под ударите на съдбата,
ще възглася възторгнат твойто име,
възправен даже срещу божествата.

Ще възглася примолващ твойто име
с ликуване и сълзи; спейки, буден;
и името ти ще пребъде вечно
отвъд пристрастия и жребий чуден.

Умирайки от прелестни наслади,
когато преклоня глава над гроба,
аз влюбен ще издъхна и ще шепна
красивото ти име пак - Елоа!