ТРИНАЙСЕТИЯ ДЕН НА НОЕМВРИ
превод: Елка Няголова
ТРИНАЙСЕТИЯ ДЕН НА НОЕМВРИ
Своенравно време, противно!…
Избледнява печалната есен.
И бездомните листи отиват си,
разтревожили бора потресен.
А сезонът не крие сълзите си,
минувачи мъглата разнасят…
В този мрачен ноември, в предзима,
се родих, за късмет, на тринайсети.
Срещу вятъра - мрачен вече,
сред ноември, мърморещ тъй лесно,
пак на слънце сърцето е вречено,
та да има народът ми песен!
СЕЛСКА РЕКИЧКА
Речицата люлее синевата
и там прозрачните й длани слива.
Ще плувам безтегловна в този залив
и ще прорасна като водна лилия.
Ще слушам звънналия хор на птиците,
да, малко тромав, ала и възвишен,
чертите ще забравя на безличните,
избягала от суета излишна…
АРОМАТЪТ НА ДЕТСТВО
Къщурката бабина помня и зная -
реката и медния вятър немлъкнал,
върби до верандата чак до края
и черги по пода, и лампата в ъгъла.
Събуждах се от аромата на хляба -
ухае на ръж, изстива и свети…
Синее небето навън, а баба ми
с овчаря събира по двора овцете…