Панде Манойлов

превод: Милена Обретенова

ПЕЙЗАЖ

Аз напуснах тъмнината.
Аз напуснах пещерата.
Мрака напуснах!

Сега съм в светлината.
На слънце.
Човек със сянка!

Вървейки през живота,
сам станах
част от пейзажа:

Повече тъмен,
по-малко светъл.
Като моята съдба!

ГОРДОСТТА

Глава ще наведа…
И само така,
с приведена глава,
ще вървя между хората.
Защото грешен съм…
Поглед
ще забия
ниско, ниско -
във прахта.
Защото прах съм…
И гръб
към пътеката
ще наведа -
пътя да не вижда.
Защото съм, но и не съм…
Само така ще я убия
нея, гордостта,
която безкрайно
ме смалява!