СЪВЕСТ
превод: Санда Йовчева
Кандило старо
пред нашата икона не гори.
И за молитва грешниците днес ръце
не скръстват, път загубили и вяра.
Пред нас неспирно бягат дните,
зад нас остават мъките едни. -
О, дай зехтин, кандилото пак, друже,
и тази вечер да запалим:
на треперящия му пламък -
като на стожер -
да изгорим тоз черен паяк,
що в тънката си мрежа
пред нас се движи леко.
О, дай зехтин - тук някой
до мен ледено допре в нощта
и ме понесе към далечната мечта. -
В молитва ще се моля
и черний паяк ще запаля,
тъй леко що пред нас се движи
във тънките си мрежи.
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн.8-10, 1933-1934 г.
