Петър Динеков

Новата книга на Д. Б. Митов отразява вървежа на нашата литература през първите десет години след войната. Тя не представя литературна история, нито системно изложение на фактите. Но поради това, че поместените в нея 45 статии засягат почти всички етапи, които е извървяла нашата литература от 1919 до 1929 г., тая книга добре запознава с ония литературни явления, които са вълнували явления, които са вълнували писателя и читателя след войната.

Д. Б. Митов е един от най-живите наши критици. Надарен с подвижна и темпераментна мисъл, той реагира с рядка чувствителност на нашата литературна действителност и по всички по-значителни въпроси взима думата, за да изложи своите схващания и преценки.

По всяка вероятност тия качества определят и неговото отношение към литературния вестник. С последния са свързани още първите му писателски стъпки. Познато е на всички участието му в „Развигор”.

Митов е и първият редактор на „Литературни новини”, а от седем години насам с рядка енергия редактира „Литературен глас”. Обстоятелството, че почти 15 години е редактор на седмични литературни издания, обяснява и неговото отношение и място в нашия литературен живот.

Той е непрекъснато вътре в тоя живот, живее и кипи с него, реагира най-чувствително на всички негови прояви. Митов не заема позата на обективен наблюдател, който изследва и съди спокойно. Той е непосреден участник и деец, живо заинтересуван, напълно погълнат и завладян. Затова и всичките му работи носят следите на това живо и пряко участие.

Точно от подобен характер са и поместените 45 статии в новата книга. Писани в периода от 1919 до 1929 г., те ни въвеждат в развоя на нашата литература след войната, правят ни нейни съвременници на онова, което е кипяло и се е творило.

Без да изчерпва всичко, без да бъде всестранна в широчина и дълбочина, тая книга обгръща всички по-важни литературни факти. Освен цената, която има за нас като тълкуване и преценка на литературните явления, тя ще има още една цена за поколенията, които идат след нас.

Отдалечени по време от засегнатия период, чрез нея те ще могат да надникнат в картината на нашия литературен живот след войната и да го почувстват така непосредствено - сякаш са съвременници. Защото анализите и преценките на Д. Б. Митов носят трепета на своето време, нерва на епохата. Така са и написани - темпераментно, живо, със страст и увлечение.

Нека хвърлим поглед по-конкретно върху съдържанието на книгата. Най-голяма част от сборника заемат критични отзиви за книги. Без да бъде изчерпателен и излишно подробен в анализите си, Митов се стреми преди всичко да подчертае характерното за дадена творба, да изтъкне своето отрицателно или положително отношение към нея и след това вече се мотивира.

По тоя начин той още веднага поставя читателя и писателя пред ясно определено становище. Неговото перо не познава колебанията и заобиколките. Предпочита да бъде рязко, категорично, но никога не колебливо и двоумящо се.

Колко добре звучат тук думите на нашия литературен критик преди освобождението Нешо Бончев: „Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти”.

В отрицателните си преценки Митов е безпощаден. Той винаги обобщава отделния факт, причислява го към цяла категория подобни явления и чрез него бичува и изобличава общи недъзи, групи писатели, литературни течения.

Можем в някои случаи да не се съгласим с преценките, но не можем да не признаем, че точно тая му прямота е допринесла извънредно много за правилното тълкуване и изясняване на някои явления от нашия литературен живот и често е пресичала пътя на криво поети насоки.

Интересни са Митовите положителни преценки на млади автори.

Той не се задоволява само да отбележи хубавото и надеждното, но винаги и насърчава, нещо повече - поема защитата на младите таланти срещу ония, които поради неразбиране или сметка се опитват да ги задушат още в зародиш.

Без да изчерпваме съдържанието на книгата, ще изтъкнем още три неща, без които, струва ни се, личността на Митов не ще бъде характеризирана пълно.

Преди всичко - неговото отношение към Елин Пелин. На последния са посветени четири отделни статии: „Елин Пелин в нашите учебници по литература”, „Жената в разказите на Елин Пелин”, „Земя” и „Последните работи на Елин Пелин”. Навсякъде в тях личи неподправен, искрен култ към големия белетрист.

Особено интересна и хубаво написана е статията за „Под манастирската лоза”, в която сполучливо е напипан пулсът на Пелиновото творчество и с живо въодушевление е предаден възторгът на критика от него.

Не може да се отмине и отношението на Митов към французката литература и култура. Освен статията „Франция и България” тук са анализирани и преводите на Рембо, Ла Гарсон и др. Някои от тия анализи са написани много старателно, но за нас повече е важно общото отношение към френската култура и нейния дух, към които Митов непрекъснато се стреми да ни приобщи.

Нека най-сетне изтъкнем още едно обстоятелство. В книгата са поместени и отзиви за дейността и творбите на наши учени (Шишманов, Арнаудов, Н. Начов и др.) Тоя дял на някои би се видял излишен. Но като знаем колко малко широката публика е запозната с придобивките на нашата наука, отзивите на Митов могат да изиграят много плодотворна роля.

Дори и писателите са съвсем отчуждени от живота на българската наука, от която биха могли да научат много неща. Без да бъде популяризатор, Д. Б. Митов в статиите си сочи онова, което българският учен твори и принася за нашата национална култура.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 241, 22 септември 1934 г.