Никола Ракитин

МАЙСКИ ДНИ

О, таз безбрежна равнина,
на слънчеви люляна жици!
Зеленина, зеленина
и полет шеметен на птици.

И като птичка аз летя,
тук в буйната трева се гурна,
въздигна се и зазвънтя
във висината там лазурна.

И чувам аз и виждам вред
разцъфнал в тоя ден чудесен
животът в най-хубав цвет,
земя и свод са с него песен.

***
Слънцето се бавно извърте,
равнината затрепера в жега.
Ей го облаче - расте, расте,
и през ниви сянката му бега.

Що зловещо писка птица там?
Нито тя е сяла, ни ще жъне.
Брястът тъй изсъхнал и тъй сам
е като видение насъне.

И додето виждат ми очи,
равнината, в сън люляна златен,
в тоя час ни диша, ни звучи,
ожадняла за дъжд благодатен.

——————————

сп. „Венец”, г. 11, кн. 7, април 1934 г.