КЪПИНА
КЪПИНА
В разрухата
и пустотата,
когато през прозореца отворен
чуя:
„Дали си е
„тяф” Иван?”,
а друг му отговори:
„У тяф!”
ще знам,
че у дома съм се завърнал
в селцето родно - Каравелово,
оплетено с бръшляните
на детски спомени,
ухаещо на свежа мента…
А болката…
Но болката от повлек
на къпина ще ме спъне
и аз ще си откъсна
черния й плод -
за сбогом
да го вкуся.
ХУДОЖНИК
На Д. Тодоров
Художникът минава
през калта.
Не бърза.
Не го интересува
нищо
тази вечер, нищо!
Най-финото ли
в него се е счупило?
А истинската
друга сила,
която като всички
имаше,
която трябваше
да му послужи -
най-детското
в душата му да съхрани -
не бе успяла.
Не му е нужна
вече тя!
Без най-ранимото
в душата му -
той нямаше да е това,
което беше.
И трябваше
да извърви сега
най-трудния
от всичките
възможни пътища -
да се завърне
в себе си.
Изпълнен със съмнения,
под грозната,
ръждива светлина
на уличните лампи
художникът
минава през калта…
И пак
в платното му,
сред клоните на утринта,
ще блесне
слънцето му -
топлещо,
с надежда.
ЕДИНСТВЕНО
Защото ослепявах
вече,
това,
което бе над мен,
не бе небе.
А плуващата
в него лодка
не бе луна,
за лодка бе
представа.
По пътя си
високото
и светло езеро
преставаше
да бъде
само езеро…
Да го открият
вече могат -
единствено очите
непреклонни.
***
Красива си!
Струва ми се,
че в копринената светлина
на утрото
пеперудата на устните ти
лети,
за да се сблъска
с духовното ми тяло,
върху което да остави
белег.
Пак е утро.
И пак те нося
на леките си крила;
само сънят може
да те носи така
и само аз мога
толкова
да те обичам.
***
Когато
ветровете диви на страстта,
са профучали
през голотата на телата ни
и вече скрити са
от илюзорната черта
на хоризонта,
не знам, любима,
дали зад дългите ти
спящи мигли,
си още светеща
и най-красивата
от всички на земята.
Целувката ми
иска пак да провери,
целувката ми има
шумни, дръзки стъпки
и тръгне ли към теб -
ще те събуди.
***
Защо са
тези пясъчни ветрове?
Защо
пресъхнаха кладенците ни?
Защо ли
умират от жажда
конете ни;
конете, които бяха живата плът
на възторга?
След дълго,
жестоко преследване,
в нас вече са пясъкът
и злокобната мисъл
за лешоядите,
късащи мръвки
от костите
на злощастните наши,
строполени коне.
СПОМЕН
Веднъж,
преди Коледа,
помниш ли,
че ти пожелах
празнични мисли -
светли
като коледна елха
и любов -
като коледна звезда
на върха на елхата?
А когато
си тръгнах от тебе
и себе си,
толкова ми се искаше
да си пожелая
твоята любов…
