Дамян Бърняков

Из „Оптимизмът на творците” (1988)

ЗА ПЕРАТА НА ПИСАТЕЛИТЕ

Димитър Георгиев Хаджиилиев бил на село. Срещнал го стар селянин и от дума на дума го запитал какъв занаят има.
- Писател съм, дядо Илия.
- Писател, хубаво нещо е. Само че едно време писателите с пачи пера златни мисли пишеха. А днешните, случва се, със златни пера пачи мисля пишат, ама нейсе!

МОЖЕШ

Някогашното софийско кафене „Цар Освободител” се посещаваше изключително от хора на изкуството.
Веднъж на една маса седели група писатели. Станало дума за квартири. Един от тях казал:
- Досега колкото пари съм дал за квартири, можех да си купя цял апартамент!
Писателят Димитър Хаджиилиев, известен със своята духовитост, допълнил:
- А с наемите, дето не си платил, можеше да издигнеш цял кооперативен дом.

ОЦЕНКА

Димитър Хаджиилиев минал покрай група студенти с широкополата си шапка, която била малко смачкана.
Един от студентите посочил шапката му и казал:
- Гледайте, това ако не е мекица, главата си давам.
Хаджиилиев чул подигравката и бързо отговорил:
- Да, но личи си, че тя струва повече от Вашата глава, така че не бих я сменил за нея.

МАРСЕЛ ПАНЬОЛ СГОВОРИСТ?

По време на сговористкия режим писателите Димитър Хаджиилиев и Антон Страшимиров, след като гледали пиеса от френския автор Марсел Паньол, споделили:
- Откога Марсел Паньол е станал сговорист? - казал Хаджиилиев.
- Защо? - попитал го Страшимиров.
- Ами от комедията му „Топаз’ се вижда, че много добре познава корупцията в Софийския общински съвет.