Димитър Хаджиилиев

Димитър Георгиев Хаджиилиев, български писател и преводач, е роден на 15.10.1895 г. в град Крива паланка в семейство на учител. Завършва гимназия в Солун (1913). Учителства в село Гърбино, Кюстендилско (1913-1916). Мобилизиран в началото на 1916 г. и изпратен в Школата за запасни офицери, след няколко месеца заминава на фронта. Воюва до края на Първата световна война. През 1919 г.е административен служител във Враца. Работи във в. „Автономна Македония” (1920). Завършва Търговска академия във Виена (1923). Счетоводител в австрийска фирма (1923-1933) и в Търговското дружество на платопродавците (1933-1945). Секретар на Съюза на трудовоборческите писатели (1932-1934). Директор на „Реалистичния театър” (1936-1937). Редактор във в. „Народна борба” (1946-1950) и в сп. „Отбрана” (1951-1952). Член на БКП, на СБП. През 1913 г. издава поемата си „Всред мъглите”. През 1923 г. се сближава с Гео Милев и започва да сътрудничи на сп. „Пламък”, където печата първите си значителни художествени творби, събрани по-късно в сборника „Камъните говорят”. През 1932 г. издава антологията „Покрусена България”, в която включва творби, свързани сюжетно със Септемврийското въстание. Превежда романа на Ремарк „На Западния фронт нищо ново”. Псевдоним: Д. Г. Лина. Произведения: „Всред мъглите” (поема, 1913), „Книга за живите. Стихове и лирическа проза” (1920), „Камъните говорят” (разкази, 1929), „Песента за мъртвия брат” (драма в 7 картини, 1935, 1947), „Борбата е открита” (едноактна пиеса, 1946), „Невероятно, но факт” (разкази, 1947), „Умираше един свят” (разкази, 1947), „Бригадирски сборник” (в съавторство с В. Геновска и Д. Гундов, 1948), „Партизаните разказват” (1950, 1951, 1961), „Героични дни. Избрани разкази” (1955), „Спомени за Николай Хрелков” (в съавторство с А. Хрелкова и Д. Осинин, 1960), „Избрани произведения” (1963), „Избрани разкази” (1968). Умира на 06.12.1960 г. в София.


Публикации:


За Димитър Хаджиилиев:

ДИМИТЪР ХАДЖИИЛИЕВ/ автор: Дамян Бърняков/ брой 123 декември 2019