Вадим Шефнер

превод: Димитър Василев

Не в миналото радостта звъни.
Но виждам аз, макар с по-късна дата,
на бедността спасителните дни,
на жизнения извор яснотата.
Не нощите си спомням - вечерта,
и не целувките ни, а ръцете,
съседското момиче зад плета
във роклята закърпена и вехта.
И никога не ще забравя, не,
домът огромен, свит под небосвода,
копитата на тежките коне
в тунела тайнствен, устремен към входа,
шумът на примуса и неуютността,
в огнището дървата разпиляни,
внимателното вглеждане в света
през призмата на светли упования.