Нико Стоянов

В памет на Михаил Бъчваров-Бондар

Каква зиморничава гледка:
на двора мръзнат две брези,
а горе като плах несретник
самотно облаче пълзи!

И аз сега ще литна мълком
над стихналите езера
и ще летя тъй дълго-дълго,
че просто няма да умра.

Поемам своя път - направо
през декемврийските мъгли…
Но ти, жена, не ме забравяй -
ще пазиш лятото, нали?!

Брезите ще шумят на двора…
Ще ме докоснеш тихо ти -
ще звънне тишина. А горе
самотен облак ще лети.