Христо Черняев

Беше около 1967-8 година на миналия век.

Къщата на бай Атанас още беше в полуруини от бомбардировките през Втората световна война. Мисля, че част от нея липсваше. Като влязохме в кухнята, видях че на тавана имаше грамадна дупка.

Бай Атанас се извини за необикновената обстановка. Беше ме повикал да ми прочете едни от първите си фрагменти, които пишел, както той каза, на кухненската маса, по която имаше трохи от хляб.

Седнахме на вехти столове. Той четеше бавно с уравновесен глас, но долавях, че се вълнува. Фрагментите направо ме замаяха. Те също бяха висока поезия…

След това говорихме дълго за тях…

…По едно време стана дума за поета Йордан Янков, който ме заместваше в отдел „Поезия” на вестник „Пулс”.

Далчев рече: „Нрави ме се начинът му на писане. Коренно се различава от другите. Той твори поезия с особена атмосфера. При него има собствен фокус и независима гледна точка.

Верен е на особеностите на пейзажа, на излъчването на визираната действителност, с която умее да се слива. Някак всичко е сгъстено там, но е релефно и меко изваяно.

Той докосва това, което някога аз исках да направя, но за мене то си остана само едно намерение, а той, виждам, че го постига.”

По-сетне Атанас Далчев сподели тези мисли за поета Йордан Янков и в негово присъствие на една творческа среща с дузина млади поети в редакцията на вестник „Пулс”.

…Тези кратки записки предадох на моя приятел Йордан Янков. Стремил съм се максимално да спазя духа и буквата на казаното от големия Атанас Далчев.

18.ІІ.2002 г.