АНТОН СТРАШИМИРОВ
През декемврий на 1937 година българската книжнина изгуби още един от своите големи творци. Антон Страшимиров почина след тежко боледуване във Виена, далече от своята родина.
Роден на 15 юлий 1872 година във Варна, Антон Страшимиров е прекарал едно трудно и бурно детство. Буен по природа, още като малък Страшимиров се отличавал със свободолюбивия си дух, със своята подвижност, която често пъти го карала да изоставя учението си или занятията си и да търси другаде нови преживявания и приключения.
Така с прекъсване Страшимиров завършил гимназията и след известно време в университета на град Берн (Швейцария).
След като завършил образованието си, Страшимиров бил известно време учител, по-сетне се отдал изключително на обществена и писателска дейност - до края на живота си. Известно време е бил народен представител.
Основна черта на Страшимирова като писател и поет е неговото постоянно недоволство, немирство на духа, вечна подвижност и жажда да търси новото. Тая своя черта той проявява навсякъде в живота си, както и в творенията си.
Дейността на Страшимирова е разнообразна. Той е един от нашите видни общественици, вземал е участие в нашия политически живот и в македонското освободително движение, на което е посветил много от своите сили и някои от своите литературни произведения…
Добър познавач на българския народ, Страшимиров неуморно работи за неговото добруване, просвета и издигане. Като общественик е редактирал и сътрудничил на много вестници.
В дългите си скитания из българските земи, Антон Страшимиров отлично опозна българина и неговата душа и ни остави прекрасни книги, в които българинът е много вярно и дълбоко охарактеризиран - с неговите добри и лоши черти.
От тия книги на Страшимирова ние виждаме, че българинът е богато надарен по природа, че се отличава с големи добродетели и трудолюбие, че лошото в него е незначително малко и може да бъде премахнато.
Тогава българинът с право се смята за един способен, богато надарен народ, който може да се развива, да расте и да бъде истински носител на просвета и напредък.
Ние дължим голяма признателност на Страшимирова, загдето толкова правилно е очертал характера на българина в неговия истински бит.
Още от първите години на своето писателство Антон Страшимиров е редактирал редица известни и много добри наши литературни списания. В тях, покрай своята работа, поместил е и творения на много млади, начеващи наши поети и писатели, които по-сетне станаха гордост на нашата литература.
От 1932 -1935 г. А. Страшимиров редовно пишеше в сп. „Венец”, - гдето даде на нашето юношество редица художествени пътни бележки под заглавие „Невръстни туристи”.
Най-забележителна си остава чисто литературната дейност на Антон Страшимиров. Тук той се проявява като даровит разказвач и драматист. Написал е много и хубави романи, по-лични от които са: „Смутно време”, „Роби”, „Висещ мост”, „Хоро”, „Бена” и др. В тях писателят засяга съвременни теми.
Писал е много разкази и пиеси, между които първо място заемат „Змей”, „На кръстопът”, „Крайдунавска повест” и др. А от пиесите му, които са играни с успех в Нашия Народен театър, са: драмите „Отвъд” и „Вампир” и комедията „Свекърва”.
В 1931 година Антон Страшимиров бе заслужено и всенародно честван по случай 60 години от рождението му. Тогава всички негови събратя писатели, видни наши общественици и целият български народ отдадоха своята почит на писателя, общественика и човека, който така дълбоко обичаше своя народ, радваше се на негоивте радости и с болка изживяваше неговата скръб.
Защото Антон Страшимиров беше истински българин и неговото родолюбие може да бъде пример за всички.
——————————
сп. „Венец”, г. 15, кн. 4, януари, 1938 г.
