Петър Динеков

В театър „П. К. Стойчев” се представя новата комедия на Ст. Л. Костов. В нея авторът си поставя за цел да осмее една от най-черните страни на нашия обществен живот: подкупничеството на българското чиновничество.

И наистина, с поразителна сила е дадена картината на покварените обществени нрави, отнесени към една среда, където отдавна е изчезнала всяка съвестност, всяко чувство за обществен дълг.

Действието се развива в едно индустриално предприятие, разположено в планинско курортно място. И ето тук идват един след друг, или по няколко заедно, различни инспектори по труда, по парните котли, по хигиената и т. н. на „ревизия”.

Те са твърде „ревностни” при изпълнението на своята служба, застояват се по няколко дни, връщат се втори и трети път, но затова пък и индустриалецът Проданов умее лесно да се справя с тях: гощава ги, пои ги, а при особени случаи няколко хилядарки са достатъчни, за да бъде осигурен благоприятният изход на мисията им.

Един от особените случаи е и тоя с приемната комисия, назначена да прегледа една доставка на железопътни траверси. Десет хилядолевови банкноти, поставени в пардесюто на председателя, уреждат цялата работа.

Това е моралът на „скакалците” - ония български чиновници, които като скакалци налитат на фабриката, за да обърнат своят ревизия на истинско опустошение на ястия, вина, хайвер, пури и т.н. Към тях именно е насочена сатирата на автора.

В лицето на няколко типични представители е нарисуван образът на онова покварено чиновничество, което най-много е допринесло за лошото състояние на нещата в тая страна. Всъщност комедията на Костов е комедия на типовете, а не на положенията.

Силата на неговата дарба е в умението да дава характерни представители на известна обществена среда и затова така непосредно и бързо ни се налагат образи като Яначков, инспекторът на парните котли, чист българин, който ходи на ревизия заедно с цялото си домочадие и който по своето безсрамие, лакомство и сметкаджийство, особена житейска „опитност” и най-вече с дивия си ориенталски еротизъм се сближава с Алековия Бай Ганьо, много от чиито черти носи.

И струва ни се, че Яначков, именно, е нарисуван най-пълно, най-цялостно и той е истинският герой на комедията.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, 11.04.1931 г.