Стефан Лазаров Костов (Ст. Л. Костов), български писател и етнограф, класик на националната литература, най-изтъкнатият български комедиограф, е роден на 30.03.1879 година в София в семейството на Лазар Костов, виден войвода от Банско, взел дейно участие в освободителните борби на Македония. Завършва основно образование и гимназия в столицата (1897) и славянска филология във Софийския университет (тогава - Висшето училище в София) (1902). Като студент и една година след завършването на университета се занимава с журналистика. През 1903 година е учител във ІІ мъжка гимназия в София и в Пловдив. Специализира славянска филология и етнография във Виена и Германия (1906 г.) - слуша лекции при славистите Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и получава солидна филологическа подготовка. Уредник от 1909 г., директор на Етнографския музей в София от 1924 г. до смъртта си. Обогатява сбирката му с ценни материали. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония. Член на Артистичния съвет на Народния театър в София (1923), негов председател (1926), директор на театъра (1927). Дописен член на БАН (1929). Подпредседател на Македонския научен институт. Сътрудничи на в. „Македония” и др. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, на хумористични разкази и изследвания върху славянската етнография на широка сравнителна основа. В творчеството си изобличава кариеризма, борбите за власт, партизанщината и корупцията. Съчинения: „Мъжемразка” (1914), „Пред изгрев слънце (Учителят)” (1921), „Златната мина” (1925; 1929), „Големанов” (1928, 1935), „Морската болест” (1929), „Симеон” (1929), „Тя и двамата” (1929), „Главчо и царската дъщеря” (1929), „Гонизаякът” (1930), „Новото пристанище” (1931), „Женско царство” (1931), „От много ум. Държавните липи. Женско царство” (1931), „Патичета” (1931), „Скакалци” (1931), „Чл. 223″ (1931), „Вражалец” (1933), „Царската сватба” (хумористични разкази, 1936) „Държавните липи” (1937), „Комедия без име” (1938), „Избрани творби” (1943), „Големанов. Златната мина” (1953), „Комедии” (1961), „Комедии” (1975), „Избрани комедии” (1979). Превежда пиеси от френски и немски език. Умира на 27.09.1939 г. в София. През 1987 г. се появява „Ст. Л. Костов. Творчески портрет” от Снежина Панова.

Публикации:

Критика за Стефан Костов:

„СИМЕОН”/ автор: Димитър Симидов/ брой 90 декември 2016

НОВИТЕ ЕДНОАКТНИ КОМЕДИИ НА СТ. Л. КОСТОВ/ автор: Петър Динеков/ брой 118 юни 2019

„СКАКАЛЦИ” ОТ СТ. Л. КОСТОВ/ автор: Петър Динеков/ брой 123 декември 2019

За Стефан Костов:

ЗА СТ. Л. КОСТОВ/ автор: Александър Балабанов/ брой 75 юли 2015