КРЪСТ ЗА ХРАБРОСТ
Кръст за храброст. Санда Йовчева, повест, 1932 г.
Новата книга на Санда Йовчева е още една крачка напред в нейното творчество. След „Жетвен ден” и „Отхвърлените” - тя идва да подчертае нейното безспорно, макар и не ярко дарование, да я наложи в нашата литература.
Йовчева е скромна, но трудолюбива работничка на литературното ни поле. Тя твори без шум и позиране - тихо и резултатно.
„Кръст за храброст” е ново доказателство за това. Тя е написана безпретенциозно, но правдиво и непринудено.
Героите на тая повест са вярно и ярко обрисувани. Езикът е чист, увлекателен и много допринася за вътрешната цялост на повестта. Сюжетът - макар и разработен, е добре почувствуван.
Все пак повестта има своите слаби страни. Преди всичко завършена ли е тя? И такъв ли трябва да бъде естественият край? Лекотата в началото - в края се заменя с впечатлението, че не тук трябва да завърши, с чувството, което се получава от внезапно срутване - когато трябва да се чака постепенно приключване.
Грешка или е маниер?
Повестта е издание на литературния кръг „Миротворец”.
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 40, кн. 10-12, 1932 г.
