ТОВА, КОЕТО ИМА СМИСЪЛ
ТОВА, КОЕТО ИМА СМИСЪЛ
Това, което има смисъл, то остава,
то оцелява и незнайно как
през болки и метежи преминава -
за него няма бездни, нито праг,
нито случайност, за да го погуби
или пък смърт, за да го заличи.
Това, което има смисъл, като чудо,
отваря път, посоки и врати,
издърпва те нагоре, към дъгата,
разпалва в тебе някаква мечта
и буен огън -
броди в тъмнината,
изпълва те с копнеж и доброта,
и ти усещаш - толкова си плътно
до светове, създадени от Бог,
и нещо друго, дето е безсмъртно.
И просто го наричаме
Любов.
***
Не съжалявай, ако те отминат
мащабите на други светове,
далечни планини и върхове,
пристанища, които не заспиват,
нито за кораби, отплавали без теб,
нито за бели нощи и лазури,
за блясъка на други градове,
за тръпката по светски авантюри,
за нищо не тъгувай, отмини
и продължи напред, с лице нататък -
животът ни сред хаоса е кратък,
като лавина, бързо се топи.
Издънка орехова посади
или картина нарисувай, синя,
на нея - дълга, пясъчна пустиня,
в която цвете някакво цъфти,
тече река, жена простира в бяло
с прежурени от слънцето бедра…
Рисувай, докато е разцъфтяло,
преди да се превърне
в тишина.
