Йордан Атанасов

И всеки път ще е така, когато пада първи сняг:
деца ще тичат към снега и детски смях ще литва пак.

Жена ще се подхлъзне в миг /в мига жена е само тя/
и закачливият й вик ще се издига в утринта…

Ще трепне твоята душа, за нежността ще жерваш ти
безброй опазвани неща…И всичко ще се завърти.

Ще кихат в утрото коли, с акумулатори без ток,
сред смях и сняг, и крамоли тече автомобилния поток…

Тече живота ти така, изтича си и този ден.
и над небесната дъга развява слънцето перчем.

Как този свят да разбереш? Градът е смешен, в сняг обут.
Една тополка ти е свещ. От красота не сещаш студ.