Александър Гочев

Ще започнем с пример за идеологически кретенизъм от последната книга на Александър Зиновиев, Русская трагедия , за когото едва ли можем да имаме съмнения, че не е наясно какво е това идеология:

Представянето на руската история от този период като група злодеи начело със Сталин и останалата маса като невинни жертви на тази група е идеологически кретенизъм. Реалната картина е една организация на цялата многомилионна маса население на страната в система на власт и управление и то в система на народовластие и самоуправление. Това е и един от многочислените примери за действията на законите на днес презираната диалектика: взвмайки властта в свои ръце народът сам се оказва в капаните на своето собствено народовластие. Усетил на собствения си гръб реалните ужаси той се отрича също така доброволно от народовластието както доброволно го е прегърнал в началото. Основа на абсолютната тирания  е абсолютно неограничената свобода.

Едва ли има съмнение, че доминиращата идеология днес е тази на неолиберализма, която идеология има за цел да осигурява безпрепятствено опериране на глобалния финансов капитал на световната сцена главно чрез комплементарната му  политическа структура, която  осигурява дейността му като законна.  Особеност тука е, че става дума за демократична политическа структура и на практика се оказва, че главният проблем е как да се манипулира и контролира демоса за да продуцира един същ оптимален неолиберален резултат запазващ статуквото.

Един от подходите е да се тренира електората, започвайки от неговите млечни години, да избира една от няколко предварително подбрани възможности, например чрез поголовно прилаганата тестовата система в образованието. Рефлексите сработват гладко по време на избори особено ако се осигури, че предоставените възможности за избор са еквивалентни от финансово глобална гледна точка. Например, избор между демократи и републиканци представляващи две еквивалентни крила на една бизнес партия с глобално влияние (Ноам Чомски).

Друг подход към електората е да се предотврати организирането му в голяма и монолитна политическа партия или в рамките на съществена за неговото добруване икономическа програма по линията “беден + среден срещу богат”, линия ставаща все по-популярна и опасна политически поради постоянно увеличаващата се икономическа поляризация на капиталистическото общество (днес 26-те най-богати милиардери притежават толкова пари колкото 4-те милиарда  по-бедни жители на земята).

Предотвратяването на организирането на електората в една голяма и политически опасна група става по доста стара рецепта: голямата потенциално враждебна група се разбива на максимален  брой реални враждуващи малки групички, всяка бореща се за защита на своите локални специфични права срещу всички останали. За целта неолибералната идеология е сериозно фокусирана на дефиниране на всевъзможни белези на различие под знамето на запазване на правата и достойнството на всички малцинства определени от нея, за която защитна дейност са мобилизирани и стриктно контролирани всички глобални медии: вестници, телевизия, интернет. Това е първата фаза.

Следващата фаза е правата на всяко едно такова новопроизведено малцинство да се закрепят законодателно. Пример за съществен прогрес в тази насока е джендър-ориентирано законодателство, според което, например,  няма никакъв   проблем малки деца да бъдат отнемани от джендърно неосъзнати родители.

Сега да се върнем към заглавието на статията с някои конкретни случаи. От доста години сме свидетели на безкомпромисната борба на “зелените” за опазване на Майката Природа, едва ли не с всички средства. Можем само да се учудваме, че още не им е дошла на ум идеята да организират кампания всеки един от нас да намали с 30% броя на издишванията които правим всяка минута. Можете да си представите какво намаление на въглероден двуокис в атмосферата ще се реализира от почти 8 милиардното население на майката земя. Идеята да се забранят всички коли и да се спрат всички заводи за да се спаси младото поколение на  планетата, това на Грета Тунберг,  изглежда много по-комплицирано от гледна точка на логистиката, а остава и проблема как да се изхранват новите безработни и тяхното младо поколение. А дишането е нещо, което всеки може да посъкрати малко без особени проблеми, въпрос само на малко съвест.

Екологичният подход на зелените  се основава на принципа за минимална намеса и насилие над природата за да се запази каквато е и даже каквато е била.  Пита се как този принцип може да се съгласува с постоянно засилващата се тенденция за смяна на пола на едно дете още от детската градина, за което най-напред можем да попитаме дали то е или не е част от природата. Можем ли да се намесваме насилствено в  естественото съществуване  на едно перфектно здраво дете на ниво едва ли не генетично, атакувайки хормоналната система на един изключително сложен природен организъм, човешкия,  за чиито механизми на действие си имаме само най-повърхностна научна представа базираща се по същество само на чиста емпирика и статистика?

Реалността е, че такава една суперсложна “машина” като човешкия организъм е практически все още tera incognita за науката. Достатъчно е да отбележим факта че е все още неясен механизма на фундаментално ниво (включително на ниво  квантова механика) на няколко елементарни свързани биохимични реакции, миниатюрен фрагмент на т. нар. метаболитна (хранителна) мрежа на коя и да е най-елементарната жива система.

Ето илюстрация какво означава да сме наясно и дали сме наясно с механизъм на процеси  между само две молекули да не говорим за организъм. Физиците, които и днес се занимават с теория на отделните атоми на най-фундаментално квантовомеханично ниво  изразяват иронично  учудване как химиците могат да си позволят да се занимават с физика на молекулите след като физиката на атома не им е ясна.

За джендър идеолозите се оказва, че не може да има никакви научни проблеми със смяна на пола на децата по желание - напълно ясно е какво трябва да се прави, защото е идеологически  абсолютно правилно да се прави. Съответно, няма причина да не се гласуват закони за осъществяване и защита на тази така прогресивна инициатива,  новосъставна част на Западните ценности, неоспорим еталон за цялото човечество.  Влизай в строя или…!

Няма и следа от наука тука - само чиста идеология,  продукт на чист биокретенизъм. Плюс добър бизнес за медицинската мафия, която вече се включва в играта, защото хормонална смяна на пола изисква доживотни грижи за поддържане на промяната, които пък  осигуряват вечни клиенти. Добър бизнес и за частни компании, които се занимават с отнети деца, чиито родители не са  показали  необходимата чувствителност към последните канони на джендър  “теорията”. За изключителните постиженията на практиката в тази област можете да се поразходите, например, до Швеция.

Сега да продължим по човешката координата. Може ли да се счита дадена нация като част от природата или не? Ако да, трябва ли да се предостави  на такава една съвкупност от хора възможността  да се запазят като уникален феномен различен от всички останали? Има ли такава една нация право на “екологично чисто” развитие? Или може и трябва да се следва алтернативата  по линията на ван Ромпой, да се откажем  от всякакви опити за възстановяване на националната идентичност, че “няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом”,  т.е.  смесвайки  всички цветове  от палитрата докато се получи хомогенен сив цвят.

Първата стъпка по линията на едно гладко изчезване на нации е очевидна - забравяне на “неправилното” минало, което трябва да се преформулира като се пренапише историята на нацията така, че да изглежда подходяща за безпроблемно “смесване” с коя и да е друга нация. Например,  ако “турско робство” се замени с правилното “българо-турско съжителство” е съвсем ясно, че едно неолиберално турско-българско хомогенизиране би вървяло много по-гладко.

Много важен момент тук е пренаписването на историята на дадена нация да се направи от нейните собствени  представители. Така се постига най-благоприятната алтернатива, тази на доброволното самоотричане. Да се откажем доброволно да бъдем българи. България да не бъде България а нещо друго, което се харесва на някой друг. А на кой друг е вече пределно ясно. И тази промяна трябва да се извърши от български ръце - по същество едно национално самоизнасилване. Може да попитате, например, дали това не е  еквивалентно на национално предателство. Ами да,  това е точно едно национално предателство. И даже квинтесенция на национално предателство.

Не сте съгласни с такъв един сценарий на самоотричане и питате какво трябва да се направи? От ясно по-ясно. Вие не сте съгласни, но трябва да попитаме  каква е ситуацията с вашите деца. А в момента тя е такава, че всички  специалисти, от министерството на образованието, отговорни за текущото пренаписване  на историята на България, начело с министъра, трябва да бъдат изринати най-безпощадно оттам. Колкото по-скоро толкова по-добре. Основанието за такова едно прочистване на абсолютно най-най-важното българско министерство  е елементарно и единствено: те живеят в страна, която се нарича България.

За да стане ясна степента на кретенизъм на неолибералната идеология, който лъсва с помощта на примери от рода на тези приведени по-горе, налични в преголямо изобилие (джендърни, расови и политнекоректни  мултикултурни “прегрешения”  отразявани ежедневно и най-скандално в медиите), ще преведем пример за един много по-скромен подход към майката Природа от който ще стане ясно до каква висша интелектуална самозабрава и откъсване от реалността са достигнали неолибералните корифеи-идеолози. Самозабравата се доказва от очевидното им кредо макар и все още непризнато публично: Природата трябва да следва неолибералната идеология, най-висш продукт на човешкия разум. Ако не - толкова по-зле за нея.

А ето и мнението на физика Ричард Фейнман, нобелов лауреат и често даван пример за гений в своята област,  за неговото и на колегите му физици вземане-даване с Природата:

Реалната ситуация на изследователя по-скоро го поставя в ролята на наблюдател на партия шах между богове, без да знае правилата за движението на фигурите. След дълги наблюдения той може да стигне до извода, че някои от фигурите се движат, да кажем, само по диагонал, при всички известни обстоятелства. Откритите правила за движение само по диагонал или само по хоризонтала са аналог на фундаментални физически закони, които остават винаги в сила, както, например, законът за запазване на енергията. От тази картина има и друго следствие, което не е много оптимистично, и то е, че съвсем не е ясно колко време ще е необходимо, за да открием всички правила за движението на фигурите, да не говорим за тактически и стратегически идеи на шахматната игра, известни само на боговете.

Фейнман предлага тази аналогия през 1965 година.  Сега сме  2019 и с прискърбие трябва да информираме идеолозите оптимисти: “На шахматния фронт нищо ново!”

Аз лично съвсем не съм убеден, че има принципиална разлика между зрител физик и зрител идеолог или философ, която да прави разгадаването на аспекти на «шахматната» игра на Природата да изглежда по-оптимистично за когото и да било от тях. Практиката показва, обаче, че има много съществени непринципиални разлики, които карат много шахматни зрители нефизици да се чувствуват едва ли не богове. Както казва обикновеният  американец в такива случаи: Good luck!!!

За финал ще се върнем към сентенцията на Александър Зиновиев за коварството на презираната диалектика: Основа на абсолютната тирания  е абсолютно неограничената свобода.

Преформулирана за случая на наднационалната неолиберална идеология, която проповядва абсолютизация на свободата на действие и личната отговорност за тези действия, сентенцията може да изглежда така:

Под знамето на максимално либералния неолиберализъм се демонстрира абсолютна нетърпимост към алтернативно мнение и най-чиста тирания на тази единствено правилна идеология по отношение на всички останали.

Доколко става и дума за повсеместна демонстрация на идеологически неокретенизъм оставяме  уважаемите читатели  да решат тази задачка сами за себе си.