Христо Кацаров

ВИЕЛИЦА

С огъня сме само двама
в къща, от снега по-ниска.
Ала някой трети може
ненадейно да поиска
на леглото ми от слама
гръб до моя да положи.
Прекатурен от камшика
на виелицата бясна,
ще го чуя каато вика
с реч еклива и неясна:
- Хора има ли?… Къде сте?

Ще се втурна да помогна
не за някаква отплата,
а закона да изпълня
на пастиря в планината.
Тъй помогнах и на оня,
който беше в сняг потънал
с ямурлука си с коня.
Внесох го при моя огън.
И устата му разтворих.

И надух го като гайда,
с моя дъх да проговори.
Без дори да сме познати ,
сложих го добре да седне
на възглавницата мека…
Виждал съм мъже богати.
Виждал съм от мен по-бедни,
но не бях видял на косъм
как живота се държеше
и се връщаше полека,
косъмът да не разкъса…
Пламъка с ръка ловеше
да се размрази човека.

Аз го чаках да възкръсне -
името си да ми каже.
А снегът си изобилен,
на земята щом изтърси,
стана той от мен по-силен,
стана си, какъвто беше.
И от мястото ми даже
неусетно ме измести.

КОНЕЦЪТ

Лошото и днес не стана.
Вечерта ми е утеха.
На луната от хармана
пада сняг - ярма безсолна.
И овцата е доволна,
че кожуха й не взеха.

Огънят пече кравая.
И звъни в дома звънеца,
че от ножа и молеца
непрегризан е конеца,
който свързва двата края.

КОПНЕЖ

Ще се скъса на зимния вятър камшика.
Дървото ще се облече
и ще се размрази на звънчето езика.
От радост ще скача козата, че има звънче
като цвят на иглика.

Където е текло, приятели, пак ще тече!

Ще изпълни реката коритото си,
щом и своите сълзи излея.
И тогава тя огъня ще угаси,
да не стане по-силен от нея.

ДРЯН

По-високи даже от Балкана
боровете стигнаха небето
и не виждат малката поляна,
откъдето са порасли.
Праведници. Бурите не са ги изкривили.
Ялови кози не са ги пасли.
Мечката полярна ги закриля.
Смяната в сезоните
не е за тях промяна.
А на мене зимата ми пречи.
И не гледам боровете, гледам дряна.
Близък ми е. Цъфна вече.
Само той ми казва:
- Пролетта не е далече.
И за твоята глава ще има топла пазва.