Стефан Станчев

По поле реве
одрана крава.
Който я срещне
на крак й става:
не вдига сопа,
ами затропа!
Спре ли в селото,
почва хорото.
Вкъщи ли влезе,
мъка излезе.
А на сватбари
сбира другари,
пък на трапеза -
тя е петмеза!
Всеки след нея
почва да пее.
Що е туй чудо,
ревливо, лудо?
(Гайда)

——————————

в. „Славейче”, бр. 7, 1940-1941 г.