ГАТАНКИ
превод: Марко Марков
За целия свят
дрехи тя шие,
а винаги гола
я виждате вие.
/иглата/
На цвете прилича
и Слънчо обича,
раздава семенца
на птички и деца.
/слънчогледът/
Бащата е дъждът,
а майката - светлика.
Поспряла се сред път,
тя седем цвята блика.
/небесната дъга/
Сребърна площадка,
бляскава и гладка.
Плъзгам се по нея,
весело се смея.
/пързалката/
Из морята
в този свят
се клатушка
странен град.
/корабът/
Семе
аз посях,
влакница
набрах.
/конопът/
Извити са
като лунички,
приковани
със звездички.
/подковите и гвоздеите/
Краката -
в къщите,
главата -
в небесата.
/пушекът/
Без уста
и ръце е,
но е силен
и пее.
/вятърът/
Слави се по цялата земя
тя с приятна миризма,
но внимавай с нея ти, защото
с трънчета е по стъблото.
/розата/
Машина чудна
и майка е той,
а рожбите му
нямат брой.
/инкубаторът/
По бяло, бяло поле -
рой семена с криле.
С ръце ги посях,
с очи ги обрах.
/книгата/
Няма уста,
но със зъби здрави
всяко дърво
на парчета прави.
/трионът/
В нощта ни казва:
- Добра стига!
Със светлинка
тя ни намига.
/светулката/
Обикаля планината,
при това
с дърво
на главата.
/еленът/
Говоря
с един апарат -
чува ме
целият свят.
/радиото/
Малко е
като врабче
туй момче,
ала пази мълчешком
всеки дом.
/катинарът/
Градина в простора
сияе, играе,
лети без умора,
а без крила е.
/облакът/
Той е животно огромно,
много умно и много скромно,
с рожба веднъж на седем години
радва джунгли и зооградини.
/слонът/
Тя е малка и крилата,
лети из гората и по полята,
цветята от утрин до вечер разгръща,
събира сладост в своята къща.
/пчелата/
Килим е той
от път до път,
по него цвят до цвят
стърчат.
/полето/
Щом дъжд завали, тя се показва
от родната земна пазва,
едноглава е тя, еднокрака,
ръце и кошнички чака.
/гъбата/
Зелена съм лете и зиме,
на борчето аз съм роднина.
При теб съм на Нова година.
Позна ли моето име?
/елхата/
През пролет, лято, есен
преминавам с песен
път познат, но интересен.
Ала щом е зима вън
аз изпадам друже, в сън.
/рекичката/
Валя на парцали,
звезда след звезда,
а си тръгвам
като вода.
/снегът/
Роди се от облаци черни и сиви,
донесе живот за хора и ниви,
заля земята, окъпа цветята
и скри се синовно пак в небесата.
/дъждът/
Ръце си няма и няма боички,
а знаят всички хора и птички,
че оцветява и разкрасява
поля, планини и горички.
/есента/
В земята има един палат
с безброй врати и дворове богат.
Безброй царедворци внасят, деца,
в него трошици, сламки, зрънца.
/мравунякът/
Разстели зимата бели пелени
над села, поля и планини.
Но все пак един кът от земята
остана непокрит от пелената.
Кой е той?
/морето/
Дядо спретна
мост ей тук
без дъски, тесла
и чук.
/зимата и реката/
Без ръце е, а се чува
най-изкусно как тактува,
а пък после май не спира
вятъра да дирижира.
/дървото/
Има една огромна машина,
върши работа за мнозина,
бързо жъне и овършава,
за да са сити човек и държава.
/комбайнът/
Кой месец, кажете, идва при нас
с кокиче разцъфнало в лютия мраз,
а после редува студения ден
с друг ден от топли лъчи осветен.
/март/
Той всяка година долита от юг
и каца в гнездото си, старото тук,
после в блатата от утрин до мрак
слуша „Квак-квак” на един крак.
/щъркелът/
Дърво и стряха
всеки миг
оглася с вик
и с чик-чирик.
/лятната песен/
Весело пее, кълве зрънца
храни своите малки деца
и даже когато падне сняг
при нас си остава все пак.
/врабчето/
Не спи,
а ври и кипи на талази,
в скутите си
живи твари пази.
/морето/
Четирима братя
на пътя шум вдигат,
тичат ли тичат,
но не се стигат.
/колелата на каруцата/
Гнездото си вие на всяка нива,
съседка е тя на всеки сеяч.
За него тя пее песен красива
от ясно слънце до морен здрач.
/чучулигата/
Красиви са му
перата,
а грозновати
краката.
/паунът/
Тази птица
е такава:
в река плува,
суха остава.
/патицата/
Без цвят са тук градините,
без вода - морята, сините,
без жита - полята светли
и без хора градовете.
/географската карта/
С пъстри крилца е тя,
обича всички цветя,
радва и теб, и мен.
Не, не я хващай ти -
тя ни радва, когато лети.
/пеперудата/
Има очи, но е сляпа, горката,
тихомълком рови земята,
и не обича светлината.
…А има кожа рядка
почти като лист от тетрадка.
/къртицата/
Върви напред-назад
без смяна,
а откъм гърба
е прикована.
/вратата/
Делва тя е несравнима
с нищо друго на земята:
в нея чудна течност има
с два съвсем различни цвята.
/яйцето/
Тя се вижда отдалеч:
сече и бляска като меч,
ражда се във небесата,
и умира на земята.
/светкавицата/
Сменя дрехи, щом се събуди,
после всичко живо се чуди:
крака си няма, а може да бяга,
и ходи, сякаш за сън се протяга.
/змията/
Уста и зъби тя си няма,
но зная отдавна аз от мама:
щом я докосна, със всички сили
ще ме опари, ще ме ужили.
/копривата/
Той строи си къща-хубавица
без пиронче, камъче, дъсчица.
После се прозява в тишината
и затваря подир себе си вратата.
/пашкулът/
Двама братя
ред по ред
плетат с кончета
рехав плет.
/иглите за чорапи/
