Алън Александър Милн

превод: Марко Марков

НА ЛЮЛКАТА

На люлката леко
излитам нагоре.
От мен са далеко
врата и прозорец.

Аз виждам, човече,
под мен са полята.
Навярно съм вече
аз цар на земята.

И цар на простора
бих станал най-мощен,
щом малко нагоре
литне люлката още.

И слънцето голо
ще пипна с обуща…
Защо ли надолу
тя вече се спуща?

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

Имам къща и тя е винаги с мен.
В нея аз съм
сам със себе си
нощ и ден.

Когато много тъжно ми става,
тази къща
ме приютява.
Тя не познава думата „не”,
ако ще да живея там
десет години поне.

Да не чувам нищо,
да не виждам нищо, освен
самия
мен.

ВЪЛШЕБНИК

В тази къща живее един старец-чудак.
До земята достига брадата му чак.
Да го срещна аз искам, но кажете ми как -
най-вълшебен в света е, най-невидим е също.
Денем с Лилавата котка разменя слова,
обяснява Това, вниква в миг в Онова,
слага Шапка-Безсънка върху бяла глава;
цяла нощ ще работи той в нашата къща.

Иска той да измисли Вълшебен закон,
за да каже тогава:
„Послушай ме, Джон!
Слон е шкафът ни с книги!”
И да стане той слон!
Да избухне нашто ликуване лудо!
Той отдавна би свършил свойта работа, да,
но лудуваме ние - не му спори труда.
За това той не спи - и под ясна звезда
все създава своето
Истинско чудо!